ПРОСВЕТЛЕНАТА ДУШИЦА
Далече, далече някъде в древността
живяла щастлива Душица,
тъй волна, засмяна сред диви цветя
покрай скали и буйна рекичка.
живяла щастлива Душица,
тъй волна, засмяна сред диви цветя
покрай скали и буйна рекичка.
Тъжен до нея приседнал Вълчан
лутащ се в минали празни надежди,
и гледа как Душицата .... тя
живее просто за моментите свежи.
лутащ се в минали празни надежди,
и гледа как Душицата .... тя
живее просто за моментите свежи.
Мила Душице, попитал Вълчан
кажи ми приятелко как го постигна,
този баланс на хармония в теб,
че и аз да бъде спокоен.
кажи ми приятелко как го постигна,
този баланс на хармония в теб,
че и аз да бъде спокоен.
Отпусни се Вълчане, изхвърли ги навън
минало, бъдеще да си отидат от тебе
и само бъди в настоящия миг,
който е вечност без предели и време.
минало, бъдеще да си отидат от тебе
и само бъди в настоящия миг,
който е вечност без предели и време.
Цели, желания са само игра,
която е вплетене в паячна мрежа,
а ти успокой се, наслаждавай се в мир,
в който си само просветлена Душица.
която е вплетене в паячна мрежа,
а ти успокой се, наслаждавай се в мир,
в който си само просветлена Душица.
ЧАРОВНАТА
ЛИЛИЯ
На припек до планинското поточе
от клоните и многото листа,
от наноса на пясъка довлечен
изникнало е чудно езерце.
В него приютил се е Папурът,
а Лилията водна е дете,
която се разтваря от лъчите
на слъчевия диск на утринта.
На около мушиците си бръмкат
и бисерните капчици роса
нанизани, като броеници светят
в пяжина между две листа.
Дочувам тихо как си шепнат
о, Лили толкова си хубава насред
водното пространство оградено,
че искам да съм цвете като теб.
Понякога съм тъжен и ми липсват
багрите на твоите цветове
и стърча встрани низвергнат и отхвърлен
от липсата на чар и красота.
Слушай ме, Папурчо сладък
имаш уникална красота,
спри да искаш, мрънкаш и отхвърляш,
просто приеми че си такъв.
Тайната е да си винаги доволен
от това, което си във всеки миг
без значение дали е есен, зима,
лято или пролет тук.
Когато го приемеш се стопява,
егото изчезва на мига
и навлизаш сетне в океана на безкрая,
където всичко вечно е любов.
ЛЕНИВЕЦЪТ
И ПЕПЕРУДАТА
Вали дъждецът, ръми мълчаливо
и някак обятно е в този покой,когато тревите зелени поникват
и пъпки дървесни заформят разкош.
В този омаян тропически климат
живеел Ленивецът сгушен във съни само, когато е гладен присягал,
да хапне от пресния плод ... зеленчук.
Тягостно било за този красавец,
често въртял се във своя заслони хоп след дъжда на нослето му кацва
една Пеперуда със бели крилца.
Хей, Пеперудке, кажи ми ти мила,
как да се справя със своя проблем,да бъда винаги тих и спокоен
и аз да се нося, като теб окрилен ?
След като бил си във дрямка отпуснат,
после вдижи се, разходки прави,живей хармонично, ритмично и будно
и сменяй посоките напред и назад.
Помни, че животът е общ и единен
и в него са двете, минус и плюси заедно слети в цяло единство
пораждат хармония в пълен синхрон.
Ако залитнеш много във ляво
или във дясно ще изгубиш баланс,и затова регулирай нещата,
и равновесие друже пази между тях.
Да си в хармония е нещо прекрасно,
винаги свеж, с Дух и живеци добродетелен, пълен със радост,
отворен с любов към целият свят.
1.02.2016
СЛЪНЧЕВИЯТ
ГОРИ
Живели нейде на едно дърво
зелено, дъбово и здраво
две катерици с малкият им син
и казвали му Слънчевият Гори.
Живец струял от младият юнак
със жълъди обичал да жонглира
и скок подскок превръщал го във танц
сред песните на шареният славей.
Веднъж попитал старият баща,
кажи ми Тате, имали във мене
нещо и какво е то,
че чувствам и не мога да открия.
Бащата се почесал зад врата
и казал му дървото да намери
със орехи – един да донесе
и после да го счупи със резците.
Е, виждаш ли какво е вътре ?
Да, ядката отвърнал му сина,
а в центъра на ядката какво е,
счупи я, погледни я и кажи ?
Нищо, казало момчето
именно – бащата потвърдил,
в орехчето, в центъра е празно,
но от тук израства цялото дърво.
Същото е и със всички,
открият ли те вътрешно небе
със център и без граници и форми,
и истината блесва на мига.
Как тогава двете се обвързват,
нищото и нещото в едно,
защото ми е малко мътно,
мъгливо и объркано във мен.
Донеси ми Гори чаша със вода
и малко мед, в хралупата го има
и после ги смеси и виж, какво
ще стане със медеца за минута.
Виждаш ли, медеца се разтвори,
а можеш ли сега да отделиш
сладкото от бистрата водица
и пак да бъде мед като преди ?
Не разбира се, едва ли е възможно,
но сладка е водата - туй е факт,
опитах и приятно е да пия,
но трудно е да схвана тез слова.
Проявеното е битието, което символично е меда,
а небитието е водата, от където тръгва
целият живот,
и двете са в едното цяло, хипотетично
само можем да ги разделим,
но винаги са свързани в едното, като
живота и смъртта.
УХАНИЕТО
НА РОЗАТА
Дишай, дишай в мириса на розата
Дишай, дишай в мириса на розата
ухание разпръскващо любов,
и чу пчелата нейното дихание
и сля се с аромата на живот.
Зажужила с крилцата си мелодия
Зажужила с крилцата си мелодия
пчелата Зора каза и здравей,
а тя Розита нежно омагьоса я
и бързо я прегърна за късмет.
Прекрасна Рози, щедро даваш ни
Прекрасна Рози, щедро даваш ни
и винаги си свежа и добра,
каква е тайната на твоето сияние
попита я работничката с мед.
Благодарност за това, че дишам
Благодарност за това, че дишам
и всеки миг сърцето ми трепти,
и давам и раздавам без остатък
любов и обич с цялата душа.
Когато духа силен вятър
Когато духа силен вятър
с мълчание отвръщам ..... благодаря,
и да ме хулят и оплакват сляпо,
това са думи, пак благодаря.
Най-важното е да сме будни
Най-важното е да сме будни
и гледащи от чистия портал,
където светлото и тъмното са слети,
а ние сме изпълнени с любов.
Така че Зора, цяла е симфония,
Така че Зора, цяла е симфония,
взаимосвързани сме вкупом до един
и искаме ли вечност и хармония,
остава ни едничка ... благодарността.
ДОКТОР СВРАКА
Имало в една гора много животинки горски,
птички пъстри до Паун с много краски и обноски.
Всеки внасял своя чар и наставало фиеста,...
Слонът свирел на тромбон, а Кълвачът му потропвал.
Имало в една гора много животинки горски,
птички пъстри до Паун с много краски и обноски.
Всеки внасял своя чар и наставало фиеста,...
Слонът свирел на тромбон, а Кълвачът му потропвал.
Като всяко общество тук си имало и лекар,
Доктор Сврака бил герой, без лекарства често действал.
Идва стария Хиен – докторе боли сърцето !
Свраката потракла с клюн – май че е от липса нещо.
По-добре следи какво се навърта във главата,
ако искаш да си здрав прави мисли, чувства трябват.
А когато се обажда уморения гръбнак,
с дървено масло разтривки и на Слънце за добро.
Докторе ела във къщи, моят Лиско има грип
казва му Лисана болно и го моли да е бърз.
Идвам , идвам ще прехвръкна ей сега ще видя как,
да помогна на момчето и да тича след това.
Лекарят погледнал мило, омърлушеният пациент
хей ... Лисано слагай бързо да заври вода във съд.
Инфлуенца е заразна, но ще мине със вода
топла трябва да му даваш и картофи за храна.
Нека пие 4 чаши, ако иска може 5
и след ден, след два ще бъде вече трайно изцерен.
Топлата вода разрежда много серума в кръвта,
а бацилите умират без храната за живот.
Има също още нещо, вяра нужна е ... любов
и обстрелваш ли я силно, болестта ще каже край !
Както мечът се калява от ковача във пеща,
и човекът като него след това е здрав и нов.
Е, за днеска май приключих каза докторът смирен,
светъл ден на всички братя и сестри ... до скоро – Чао !
Доктор Сврака бил герой, без лекарства често действал.
Идва стария Хиен – докторе боли сърцето !
Свраката потракла с клюн – май че е от липса нещо.
По-добре следи какво се навърта във главата,
ако искаш да си здрав прави мисли, чувства трябват.
А когато се обажда уморения гръбнак,
с дървено масло разтривки и на Слънце за добро.
Докторе ела във къщи, моят Лиско има грип
казва му Лисана болно и го моли да е бърз.
Идвам , идвам ще прехвръкна ей сега ще видя как,
да помогна на момчето и да тича след това.
Лекарят погледнал мило, омърлушеният пациент
хей ... Лисано слагай бързо да заври вода във съд.
Инфлуенца е заразна, но ще мине със вода
топла трябва да му даваш и картофи за храна.
Нека пие 4 чаши, ако иска може 5
и след ден, след два ще бъде вече трайно изцерен.
Топлата вода разрежда много серума в кръвта,
а бацилите умират без храната за живот.
Има също още нещо, вяра нужна е ... любов
и обстрелваш ли я силно, болестта ще каже край !
Както мечът се калява от ковача във пеща,
и човекът като него след това е здрав и нов.
Е, за днеска май приключих каза докторът смирен,
светъл ден на всички братя и сестри ... до скоро – Чао !
ЩАСТЛИВИЯТ БУХАЛ
Чуваш в гората, как славеи пеят,
врабчета чикат и сойка зове
и някъде там, тихо в сянката дреме...
Щастливият Бухал сред зелено море.
Чуваш в гората, как славеи пеят,
врабчета чикат и сойка зове
и някъде там, тихо в сянката дреме...
Щастливият Бухал сред зелено море.
Хей ... спящи – викна му Зайо
Слънцето вече е към своя зенит
и приказка умна чакаме твоя,
която приспивно да ни води до сън.
Бухльо отвори бавно клепачи
о, мили приятели всички пред мен
някой попита за щастие – где е,
а той океанът е винаги тук.
Вижте небето е чисто, спокойно
празно и пусто е без суета,
а друг път със облаци покрит е дъждовни,
но вечно блаженно е в синия цвят.
Пред него се сблъскват сиви кълбета,
светкавици мигат, като морския фар,
а то доволно, осъзнато и ведро
радост споделя със целия свят.
Искаш да кажеш приятелю мъдър,
когато небето открием във нас,
че без его сме празни – изпълнени с обич
и любов безгранична в безпределния мир.
Правилно Зайо - страховете изчезват,
извираш и даваш без причина и свян,
на близки, познати и всеки понечил
да вкуси от твоя Вселенски нектар.
Дали си на север, на юг или изток
и горе и долу, напред и назад
откриеш ли центъра в твойта душевност
ставаш щастливец в своя живот.
Слънцето вече е към своя зенит
и приказка умна чакаме твоя,
която приспивно да ни води до сън.
Бухльо отвори бавно клепачи
о, мили приятели всички пред мен
някой попита за щастие – где е,
а той океанът е винаги тук.
Вижте небето е чисто, спокойно
празно и пусто е без суета,
а друг път със облаци покрит е дъждовни,
но вечно блаженно е в синия цвят.
Пред него се сблъскват сиви кълбета,
светкавици мигат, като морския фар,
а то доволно, осъзнато и ведро
радост споделя със целия свят.
Искаш да кажеш приятелю мъдър,
когато небето открием във нас,
че без его сме празни – изпълнени с обич
и любов безгранична в безпределния мир.
Правилно Зайо - страховете изчезват,
извираш и даваш без причина и свян,
на близки, познати и всеки понечил
да вкуси от твоя Вселенски нектар.
Дали си на север, на юг или изток
и горе и долу, напред и назад
откриеш ли центъра в твойта душевност
ставаш щастливец в своя живот.
ДВЕТЕ СНЕЖИНКИ
Тихо е ! Тихо е ! Падат снежинки
моменти застиваш от кристалния филм
и някъде там се заражда легенда...
за пухчета нежни от белия сняг.
Тихо е ! Тихо е ! Падат снежинки
моменти застиваш от кристалния филм
и някъде там се заражда легенда...
за пухчета нежни от белия сняг.
Едната се казвала Обич Голяма,
а другата с името Вярна Любов
и двете се плъзгали по въздуха сладък,
напълно отпуснати в своя летеж.
Орелът навъсен ги гледал сериозно,
планирал със тях от небесния свод
и тъжен бил той и скръбен ... самотен,
че вече от старост не виждал покой.
Доближи се до нас казала Люба,
а Вярна му махнала мило с ръка,
можеш да бъдеш винаги весел,
само бъди в настоящия миг.
Блеснали двете снежинки небесни,
от бялото станали лъч светлина
и Орлю с очи ги поканил на гости
и той засиял от обич по тях.
Едната запалила огън в сърцето,
а другата пуснала топло в кръвта
и в този момент изменил се Орелът
и той завижял във време – сега !
Разтопили се двете бели принцеси,
станали капчици чиста вода,
които дарили свобода на приятел
с дълбоко разбиране, че е само любов.
Животът тече, пулсира ритмично
и имали две същества от Любов,
които да греят в пълно единство,
тогава светът е безкраен ... блажен !
а другата с името Вярна Любов
и двете се плъзгали по въздуха сладък,
напълно отпуснати в своя летеж.
Орелът навъсен ги гледал сериозно,
планирал със тях от небесния свод
и тъжен бил той и скръбен ... самотен,
че вече от старост не виждал покой.
Доближи се до нас казала Люба,
а Вярна му махнала мило с ръка,
можеш да бъдеш винаги весел,
само бъди в настоящия миг.
Блеснали двете снежинки небесни,
от бялото станали лъч светлина
и Орлю с очи ги поканил на гости
и той засиял от обич по тях.
Едната запалила огън в сърцето,
а другата пуснала топло в кръвта
и в този момент изменил се Орелът
и той завижял във време – сега !
Разтопили се двете бели принцеси,
станали капчици чиста вода,
които дарили свобода на приятел
с дълбоко разбиране, че е само любов.
Животът тече, пулсира ритмично
и имали две същества от Любов,
които да греят в пълно единство,
тогава светът е безкраен ... блажен !
ВОЛНИЯТ ВЯТЪР
Днес ще разкажа сказка поредна
за Вятърът волен, който носи подем,
как като въздух е толкова нужен...
и мъдро ни учи да правим добро.
Днес ще разкажа сказка поредна
за Вятърът волен, който носи подем,
как като въздух е толкова нужен...
и мъдро ни учи да правим добро.
Напролет, когато дрянът разцъфне
и смело тревите зашият каре
от свеж минзухар във жълто обагрени
и бяло кокиче тук таме за разкош.
Тогава Безцветният пише поеми
и с ручеи бистри става певец,
но веднъж го дочула Чучолига омайна
и казала Ветре – имам въпрос ?
Ти си навсякъде, виждаш и чуваш,
как съумяваш да си винаги с мен,
и си весел и тъжен, но винаги бодър
и щастие носиш на любящия свят.
Просто съм никой, без личност и форма
и плюс и минус, като всеки от вас,
и когато калинката падне в... водата,
тогава подухвам към храста за мост.
Когато съм гневен рева в урагани,
в които изчиствам черния смог,
а друг път съм нишка на влюбени гълъби
красиво потънали в безбрежна любов.
Присъствам естествено, семпло ... спонтанно
и с всеки сезон преливам в живот
от цъфнали вишни до житните снопове
изливам хармония, обич и мир.
Чучолигата мила разбрала словата,
да бъде учтива, без заслуги и власт,
а отвътре свободна, тиха ... крилата
и отвън като Вятъра да действа с любов.
и смело тревите зашият каре
от свеж минзухар във жълто обагрени
и бяло кокиче тук таме за разкош.
Тогава Безцветният пише поеми
и с ручеи бистри става певец,
но веднъж го дочула Чучолига омайна
и казала Ветре – имам въпрос ?
Ти си навсякъде, виждаш и чуваш,
как съумяваш да си винаги с мен,
и си весел и тъжен, но винаги бодър
и щастие носиш на любящия свят.
Просто съм никой, без личност и форма
и плюс и минус, като всеки от вас,
и когато калинката падне в... водата,
тогава подухвам към храста за мост.
Когато съм гневен рева в урагани,
в които изчиствам черния смог,
а друг път съм нишка на влюбени гълъби
красиво потънали в безбрежна любов.
Присъствам естествено, семпло ... спонтанно
и с всеки сезон преливам в живот
от цъфнали вишни до житните снопове
изливам хармония, обич и мир.
Чучолигата мила разбрала словата,
да бъде учтива, без заслуги и власт,
а отвътре свободна, тиха ... крилата
и отвън като Вятъра да действа с любов.
АЛЕНИТЕ МАКОВЕ
Имало време едно,
пак така да започна,
когато поникнали в земната пръст...
семенцата на макове ... дребни.
Имало време едно,
пак така да започна,
когато поникнали в земната пръст...
семенцата на макове ... дребни.
С вятъра весело се милвали те,
в скута си нежно обвил ги гальовно,
а одеялцето светло – зведно небе
ги преспивало вечер за Сънчо.
Сутрин първият лъч ги зовял
и целувки изпращал им Слънцето,
но беда се задала – черен облак със град
изсумтял и заканил се гордо.
Вие малки нищожни цветя,
казал черният облак надменно
ще ви бия със топчета ледени град
за това, че сте радост за всеки.
Но преди да удариш, приземи се до нас
ние сме ниско долу в полето,
а ти на върха до високия хълм
слабо виждаш и чувстваш Земята.
Що да стори облакът зъл
полетял към червено ... искрящо килимче
и алени макове го покрили с воал,
и гневът се разтворил във радост.
Сърцето на облакът лумнал от жар
и сълзи се понесли в нивята,
този лед се превърнал във дъжд от любов
и дарил животинките с обич.
Облакът вече бил изсветлял
и прегърнал цветята горещо,
и разбрал, че да бъде връх и поля
е блаженна симфония ... вечна !
в скута си нежно обвил ги гальовно,
а одеялцето светло – зведно небе
ги преспивало вечер за Сънчо.
Сутрин първият лъч ги зовял
и целувки изпращал им Слънцето,
но беда се задала – черен облак със град
изсумтял и заканил се гордо.
Вие малки нищожни цветя,
казал черният облак надменно
ще ви бия със топчета ледени град
за това, че сте радост за всеки.
Но преди да удариш, приземи се до нас
ние сме ниско долу в полето,
а ти на върха до високия хълм
слабо виждаш и чувстваш Земята.
Що да стори облакът зъл
полетял към червено ... искрящо килимче
и алени макове го покрили с воал,
и гневът се разтворил във радост.
Сърцето на облакът лумнал от жар
и сълзи се понесли в нивята,
този лед се превърнал във дъжд от любов
и дарил животинките с обич.
Облакът вече бил изсветлял
и прегърнал цветята горещо,
и разбрал, че да бъде връх и поля
е блаженна симфония ... вечна !
ЛЕТЯЩОТО СЪРЦЕ
Време имало едно,
на смях, веселие и радост,
когато се родило то...
Летящото Сърце сияйно.
Играело със полските треви
и пеело във хора на пчелите,
сърфирало по морските вълни
и скокове с делфините тренирало.
Ще каже някой, как така
за него нямали тревоги,
тъги, превратност ... суета,
та винаги щастливо ходи.
А то Сърцето затрептяло,
защото спряло да избира,
кое е право или криво
и давало любов безпирно.
Със Слънцето се сляло в танц,
приело всичко и изпраща,
и всеки миг е свеж и нов,
в който влизало в контакти.
Какво било, какво ще бъде
във бяла лодчица ги сложил,
хартиена направена от листа,
откъснат от учебната тетрадка.
Реката е понесла на посоки,
по бързеите бавно се стопила
и цялата илюзия за време,
като мъгла след Слънце ... изпарила.
Така Сърцето полетяло
с криле разперени широко,
превърнало се в огнен феникс
възраждащ се отново за живота.
и пеело във хора на пчелите,
сърфирало по морските вълни
и скокове с делфините тренирало.
Ще каже някой, как така
за него нямали тревоги,
тъги, превратност ... суета,
та винаги щастливо ходи.
А то Сърцето затрептяло,
защото спряло да избира,
кое е право или криво
и давало любов безпирно.
Със Слънцето се сляло в танц,
приело всичко и изпраща,
и всеки миг е свеж и нов,
в който влизало в контакти.
Какво било, какво ще бъде
във бяла лодчица ги сложил,
хартиена направена от листа,
откъснат от учебната тетрадка.
Реката е понесла на посоки,
по бързеите бавно се стопила
и цялата илюзия за време,
като мъгла след Слънце ... изпарила.
Така Сърцето полетяло
с криле разперени широко,
превърнало се в огнен феникс
възраждащ се отново за живота.
ВЪЛШЕБНА ЗЕМЯ
В приказна страна далечна,
където нощ и ден не се менят
денят е светъл, топъл, ведър
с уханен мирис на треви.
В Земя преливаща от багри
се носят песни на щурци,
танцуват нежно пеперуди,
хоро се вие от пчели.
Брилянтно чудна и красива
стои девойка до скала.
А вятърът тъй топло гали
косите, тънката снага.
Жужащо кацна на ръката
пчелата малка и добра.
Здравей, прекрасна Миро-слава
о, как си Петьо братко наш.
Добре съм мила, казва Петьо,
а аз се радвам че дойде
ела да видим наште гости
далеч от други светове.
Към тях се спуска от небето
сребърно дете – момче.
Привет сестрице, мили братя
ще бъда ли добре приет !
Радостно го кани Мира
в техния чудесен свят,
где всичко живо и пулсира,
в любов, хармония ... наврет.
Цветята живи му нашепват
с букет разкошен аромат,
вземи приятелю прекрасни,
каквото искаш тук от нас.
Аз искам само да узная
стеснително отвърна то,
каква е тайната на тази
вълшебна хубава земя.
Когато искаш да се свържеш
с нашта хубава земя,
мисли за нея като жива
и името кажи Ом Лам.
Припей и нежно, като в песен
О о о о о о о М м м м м м м Лаааааммммммм
дванайсет пъти от душа
и силата ще бъде с тебе
в едно със нея ще си – цял.
После Мира го заведе
в близкия поток с вода,
да отпие и да вземе,
колкото е нужно в сак.
Благодарност им поднесе
малкото дете – сребро.
Как да свържа се с водата
запита то – отново пак.
Като пееш братко мили
от сърце и със любов
името Ом Вам кажи и,
и припявай и на глас.
Както е и със земята, само че
О о о о о о о М м м м м м м Ваааммммммм
мисли за нея в припева,
за бързеиите и игриви,
и как тече във всички нас.
Ах, колко интересно е за мене
отвърна сребърният малчуган,
а как е с въздуха потребен,
и огъня за топлина ?
Вятър леко, нежно ги погали,
на часа и на мига
О о о о о о о М м м м м м м Паммммм
е припева потребен - и вече е приятел твой.
С огъня е също лесно
О о о о о о о М м м м м м м Раааммммм
в припев изпълни, и винаги помни братленце
с Любов – ще ти ги покориш.
Така изнизаха се дните,
почти година отлетя
и малкият сребрист човечец,
потърси своята земя.
Прегърна всички дружелюбно,
приятелски и с обич, от душа
за сбогом махна им с ръчичка
със сребърната си ръка.
След дълъг полет изморен
пристига той в земята родна,
и вижда как се вихри там
огромна буря непокорна.
Над града прииждат сили
застрашаващи живот,
но стихията се свързва
със момчето от сребро.
Започна тихо да припява
сребърния посветен, и след
три минути песен – каза и
да бъде Мир !
От клони се от градеца
силният убиец Сторм
и прехвърли в океана
грубия си метал танц.
Облекчено си отдъхна
малкият екскурзиант,
всичко, всичко е възможно
за Вселенската Любов .
3.01.2014
ВРАБЧЕТО
ВИК
Чик-чирик, чик-чирик
тъй зове врабчето Вик
хвърка пъргаво – крилато
и подскача на крачета.
Сутрин с първите лъчи
на усмихнатия Слънчо,
в хор със братя и сестри
свирят музика вълшебна.
Одалече се задава
Стела с сините очи.
Хайде Вик, да ходим днеска
казва тя със чик-чирик.
Чик-чирик – съгласни всички
вкупом целия отбор
се понася с бодри хвърки,
към рекичката с простор.
Разкрасена от върбите
от уханните цветя,
с теменужки и босилек
валс танцува със брега.
Реги кацнала на Слънце
с две крачета във вода,
хвърля пръски и се радва
с Ваньо, Златка и сие.
В бързеите шумолящи
изведнъж се тупна тя,
малката стоножка крехка
от съседното дърво.
Вик зачика разтревожен,
групата за миг замря
после хвръкна и подложи
малко клонче от върба.
Под отрупаните клони
не достига тежеста,
а стоножката се дави
маха с многото крака.
Скокна Стела, Веси, Златка
Ваньо, Реги и наклон
бързо клончето върбово
вдигна малкия стоног.
Омърлушена пророни,
блгагодаря Ви от сърце,
че Ви има братя мои,
че помохнате на мен.
В тихо весело блаженство
влезна целия тандем,
колко хубаво е всичко
да завършва все с добро .
19.04.2013
ПЪТЕКАТА
Стояла млада хубавица
на тучни пасища с цветя
и мислила си що да прави,
когато тъжна е така.
Дочула тя между селата
от близък, благ - добър овчар
някъде високо в планината
живеел старец белобрад.
Решила Катя да попита
мъдрият и свят човек
как, когато и е тежко
да се справи с тоз проблем.
Хванала пътека тясна
към върха на планина
где орли се реят плавно
над скали и езера .
С кратки, късички почивки
със храна и със вода
стигнала по Слънце даже,
до колибата една.
Сякаш стареца предчуствал
и надникнал на мига.
Хей, прекрасно мило Кате
що те води тук сега.
Докато се тя съвземе
вижда в нейните очи
дядото - светия древен
вече знаел що смути.
Щом си тъжна и самотна
дръж в ума си Любовта,
после с радост представи си
как потропваш ти хора.
Весело със млади, стари
на големия мегдан
и със твоите другари
що лудешки смях е там.
А когато си тревожна
тук пред твоите гърди
две ръце сложи със длани
после тръскай на страни.
Може леко да вибрираш
с трепет, с китките встрани,
след това сложи ръцете
пред устата и за миг.
Нека бъде четри пъти,
ако трябва пет и шест
сутрин, обед или вечер,
но ще има все ефект.
Само трябва да запомниш
като движиш със ръце
думите Любов и Радост
и Веселие – кажи.
Десет дни поред прави ги
упражненията ти
в мъчнотии и във мъки
Бог е с теб във всички дни.
Радостна надежда трепна
в Катиното сърчице,
тя дълбок поклон поднесе
и целуна му ръце.
Святи Отче милостиви,
от душа благодаря
и потегли към дома си
с Мир и много Светлина.
11.04.2013
БЕЛА И ЗОРНИЦА
В миналото – в старо време
в далечни царства и земи
живял човек със знатно име
бил цар той мъдър и велик.
Съдбата щедро го дарила
със две чудесни дъщери
красива, стройна била Бела,
но имала тя лош език.
А малката Зорница светла
с прекрасна и добра душа,
в лицето някак била грозна
и често плачела сама.
Бащата стар и изморен
загрижен искал да ги жени,
но всяка имала проблем
с князе и принцове големи.
Угрижен царят – та склонил
съвет от мъдри люде свети
на сбор да кажат и решат,
кой път да хванат за доброто.
Един светец предложил тихо
в нова сграда с ресторант,
хотел, джакузи и прислуга
да вдигне там – за всички тях.
Които влезат - първи двама
съдбата тях да отреди,
за царски зетьове и радост
със внуци царя да дарят.
Когато всичко построено
отваря първите врати,
тъй влизат двама млади, смели
един е сляп, а друг е глух.
И царят с болка – ужасен
извиква мъдрият светия.
Човече, как ще подредиш
тоз пъзел труден и невиждан.
Царю честити казал той,
красива Бела с глухия ще жениш,
а слепият ще бъде за жених
на малката добра Зорница.
Щастливи били двете дъщери
от браковте с техните съпрузи,
но зетьовете нещо ги гризе
стеснявани от техните недъзи.
Когато Бела сипе ругатни
по своя мъж и тежко го обижда,
глухият повдига рамене
и мисли че го хвали и въздига.
Слепият от другата страна
думи сладки нежни му нашепват,
мисли той – красива е жена
да можех само миг да я погледна.
Викнал царя стария светец
кажи ми друже – моляте кажи ми.
Може ли недъзите да спреш,
да махнеш ги, съдба да коригираш.
Може казва старият адепт,
но щастието тяхно ще залезе
злото и доброто се менят
редуват се в човешките животи.
Каквото ни се случва във света
добро е винаги, макар да е закрито
от нашите очи и сетива
разкрива ни се само – в Любовта Велика.
10.04.2013
УСМИВКАТА НА МАЛКОТО ПАТЕ
Живяло нейде по света
красиво и чевръсто пате,
с усмивка огън – светлина
то пеело в хор с братя.
Смях наричали го всички,
дарявал щото – все усмивки.
И радостно целувал той
калинки, птички и мушички.
В утрин - с първите лъчи
със пролетните детелини,
в росни капчици блести
прегръщал Слънцето – тъй живо.
Когато някой е с проблем
ранен, обиден – тежко болен,
Смях извиквали на сън
да дойде той да ги споходи.
Веднъж нещеш ли за беда
се проснал Мечо – изтормозен
Ох, ... казал скръбно той сега
да беше Смях при мен – проводен.
В полет тъй необозрим
сърфиращ с вятъра безбрежен,
се спуснал Смях – дочул Той вик
и право към целта – да види.
В шубрака гъст и в пущинак
лежи страдалеца огромен,
дали на яве или сън
той вижда Смях с криле разтворен.
От огнената му уста
усмивки Слънчеви излизат,
пронизват Мечо във гръдта
и Той за миг е вече с сила.
Благодаря ти братко – от сърце
отвърнал радостно мечокът,
какво е тайното ключе,
което те поддържа бодър.
Това е Мечо – обичта
обичам теб, ... обичам всички
обичам малките цветя
Вселена, Слънце и тревички.
В радост, скръб и тегота
в огромна мъка и тревоги,
когато любя от душа
превръщам се в Смях - целебен.
9.04.2013
ПРИТЧА ЗА СВЕТЕЦА
Живял един Светец във странство,
в далечна Индия – така .
Стоял и тихо медитирал
дълбоко в свята тишина.
По цели дни се той отдавал,
седял безмълвен в тишина.
И тъй замръзнал – неподвижен
приличащ на дърво в гора.
И птички гнездели чевръсто
на рошавата му глава.
И търсел смисъла житейски
човекът в своята съдба.
Не щеш ли, ей така веднъж
дошла жена със малкото.
Детенце в люлчица – Мечта
поставила на близкото дърво.
Спокойна майката поела,
отрудена към работа една.
Надеждата на стареца тъй дала,
да пази зорко рожбата.
Словещо с ужас в храсталака
изсъскала тъй черната боа.
И чудел се светеца - що да прави,
дали от Бога всичко е това.
В размисъл изпаднал сам мъдреца
от Бога е човекът и змия.
Та как ли да постъпя разсъждавал,
че Божията воля да е Тя.
Стоял така изтупан, неподвижен
оставил всичко в Божия ръка.
Оставил злото да се вихри,
и то отнело малката Мечта.
И казал си факира еднозначно,
такава е небесната съдба.
Но в него се заражда недоволство,
че смисъла житейски не разбрал.
И Господ го запитва по-отпосле
човече – що ти неразбра.
Не знаеш ли ти Мойта Воля,
че жива исках Аз – Мечта.
Ти толкова години разсъждаваш
и отговор не даде до сега.
Така върни се пак отново
в земните години на света.
Змията символ представлява,
на сивия лъжлив живот.
Сърце и ум изопачава,
но бяга от Вселенската Любов.
8.06.2012
Малкото момче
Една сутрин малкият Вики се събуди много рано. Сутринта беше изпълнена с птичия хор на чуруликащите и весело подхвъркващи врабчета. Навсякъде цареше предвкусващият допир на новия ден. Малкото момченце стана, протегна своите ръчички, стъпи с босите си крачета по мекия пухкав мокет и неудържимо припна към прозореца. Зачуден от първите лъчи на Слънцето и от неспиращия хор на щурчетата, които подемаха и пригласяха величествената симфония на природата, той реши в себе си да предприеме малка разходка до озарения от новия ден парк. Така той набързо сложи дрехите си, добре подредени от предишния ден, тихо се измъкна от вратата и тръгна с бодри стъпки към приключението. Вървейки така около минута той срещна първия ранобудник, човек на видимо средна възраст.
- Здравей малко момче! Как си?
- Благодаря, добре а вие как сте?
Възрастният човек усмихнато и бащински му отговори:
- И аз така, благодаря.
Вики беше не далеч от своя дом, дори го виждаше в малко по-друга светлина, сякаш нещо ново долавяше в неговите форми. Възрастният човек се беше отдалечил много от момчето.
Изведнъж от близкия храсталак ненадейно и рязко изскочи едро и високо куче. Сърцето на малкото момченце започна да бие лудо.
- Ами сега? - каза си то.
Наоколо нямаше други хора, то стоеше само, безмълвно и чакаше петнистия Бимбо какво ще направи. Кучето тръгна към малкото момче като подскачаше и привидно в лаенето си имаше нещо птиятелски. Момчето разтвори в страни своите ръце сякаш сърцето му се отвори и една неописуема радост и обич завладя и кучето и самия него.
Бимбо постави двете си лапи върху раменете на Вико и го близна по бузката. Малкото момче инстинктивно сякаш прегърна Бимбо в една задушевна и приятелска прегръдка. Детето и кучето станаха близки по своему.
Вики беше горд със себе си, беше победил първия си страх. И така видимо развълнуван, връщайки се у дома извика:
- Мамо, мамо, вече разбрах.
- Какво си разбрал? - мило и гальовно отвърна майката, все още недоумяваща къде е било нейното съкровище.
- Разбрах, мамо, разбрах, че страхът се побеждава с обич.
Двата камъка
Разговорили се веднъж два камъка. Първият, който носел името Аметист бил миролюбив, уравновесен и спокоен, обичал спокойствието и уюта на природата. Блестял Аметист със своята дивна красота и радвал птици и цветя.
Вторият обаче се казвал Ахат и на цвят бил черен, лесно се дразнел и често плачел.
Завидял Ахат на брат си и решил да разбере тайните му като запитал:
- Братко, защо си винаги весел и щастлив?
- Защото любя. - отвърнал Аметист.
- Как правиш това? - попитал черния Ахат.
- Когато сутрин нашата майка Любовта изгрее, аз пречупвам светлината на деня като давам преизобилно.
- А как да сторя и аз това? - попитал Ахат.
- Започни да мислиш за Слънцето. То ще разтопи твоето ледено сърце и ти ще засияеш с красотата на утринната дъга. Дъждът и вятърът ще избършат твоите сълзи и ще ти се усмихнат.
Така Ахат разбрал истинската причина за хубостта на Аметист.
Теменужките
Ранното майско утро беше наситено с причудливата миризма на белия жасмин, с нежния полъх на синьо-виолетовите теменужки и с очарованието на кипящия в ливадата живот. Двете сестрици бяха насочили своите главици към даряващия с живот огнен диск. Теменужките, като предвесници на пролетта, заедно със своите братя минзухарите бяха оцветили и обагрили зелената морава в разкошно и преливащо пано от цветове, каквото само изящната природа можеше да извая. В спокойствието на новия ден, теменужките започнаха весело да се поклащат,миризмата на тяхното дихание се носеше надалеч и привличаше гостоприемно все повече и повече нови посетители. Галя - виолетовата теменужка беше скромно пременена и сияеше с усмивката си, а Биляна неината посестрима бе обагрена със сини цветчета очертани в бяло. Така двете сестрици ежедневно посрещаха Слънцето и пеейки разпръскваха аромата на спокойствието и свежестта. Една сутрин обаче в далечината не щеш ли се чу страшен шум. Двете сестрици се стреснаха,спогледаха се и притаиха снаги пред надвисналата опасност. Голямо чудовище се задаваше от към близката гора,то стъпваше тромаво, под краката му пращяха сухи съчки, които отстъпваха под напора на огромното му туловище. С всяка измината секунда то все по застрашително наближаваше към двете хубавици. Галя внезапно се сепна и извика:
- Стой !
Чудовището се огледа в ляво, в дясно и едва забележимо видя малката теменужка.
В съседство до нея растеше малкия Трънчо, който с всеки изминал ден ставаше все по -голям и силен и много обичаше двете сестрици.
- Моля, мини по пътеката - каза Галя на чудовището.
В отговор чудовището изрева с надменния си глас и вдигна крак, да стовари огромната си лапа върху Галя и Биляна. В същия момент обаче, Трънчо предугадил надвисналата опасност светкавично наведе своята висока снага над двете сестрички и положи бодлите си в защита. Чудовището стовари лапата си върху Трънчо, неистово изрева и с болка се отправи към пътеката криволичеща в страни. Помогнаха двете цветенца да се изправи техния приятел и заедно запяха химна на Доброто.
Към долината на розите
В една цветна градинка с много рози, лалета, карамфили, божури и други опъстрени с червено и жълто, синьо и зелено, оранжево и бяло цветове, живели пет красиви неземни пеперуди.Всяка една от тях се отличавала с различна красота и сила. Най – малката от тях се казвала Люба и била червена на цвят.Втората се казвала Ори, портокалена с благородно сърце, с което можела да лекува. Третата била Жела жълтият цвят бил нейният и тя била добра и умна. Четвъртата сестра Зина сияела със зеления си цвят и харесвала да освежава и дарява. Петата била със синя хубост и Сияна се зовяла,можела с блага дума да успокоява. Решили петте сестрици заедно да обиколят долината на розите, за която толкова били слушали от своите събратя щурците. Приготвили всичко необходимо за път. Прехвърчали те над храсти и поляни , спирали тук , там под сянката на някое дърво и дочули в далечината ридание . Насочили се петте сестри към храста , от където излизал шума и що да видят . Стояла пред тях лястовичка със счупено краче. Изплакала пред тях болката си лястовичката , как ураган я подхванал и я запратил в клоните на дървото. И докато още говорела, Ори, Люба, Жела, Зина и Сияна насочили своите хоботчета към птичето и преливащата от оранжево и червено, синьо и зелено и жълто светлина обвила лястовичето и то тутакси се изправило на крака.
- Благодаря Ви мили сестрици, отвърнало лястовичето и предложило за благодарност , да ги качи на гърба си и да ги заведе по – бързо до красивата долина на розите, където тя живеела. Така приятелите се отправили към долината и били толкова очаровани от изяществото на розите, че останали задълго преди да се завърнат удома .
Дъбчо и Връбчо
Живели две дървета в близост до замъка на един богат и заможен принц. Дървото с по-широките листа бил Дъбчо а с по-тънките и продълговати листа се казвал Връбчо. Двамата често си говорили за болния принц, който от години не намирал цяр. И Дъбчо и Връбчо се славели, като големи лечители в местната гора. Веднъж за голямо нещастие принцът бил излезнал на разходка сам, препускайки своя снажен бял жребец. Като минавал близо до двамата приятели, конят спрял, изцвилил уплашен и принцът тутак си се намерил опрян до едрото тяло на Дъбчо.
- Ох ! Какво ме сполетя изрекъл принцът.
- Не бойсе отговорил му Дъбчо, ние ще ти помогнем.
- А как запитал принцът, та вие сте само дървета.
- Ние стоим тук от дълги години и като остояваме на бури и стихии сме придобили целебни сили. И докато още говорел принцът задрямал. Връбчо и Дъбчо се хванали за ръце, изтеглили от своите клони и корени всички слънчеви сили и мъгла обхванала тялото на принца. Когато се събудил той сияел, от болеста му нямало и помен. Така той разбрал, че понякога наглед незначителни неща могат да извършат чудеса.
Mного интересно!! И какъв хубав уеб сайт! Поздравления!
ReplyDeleteБлагодаря!
Delete