ПЪТЕПИСИ

Newport  AI,  Rockport  MA, Plymoth MA - 2017

Посетихме нови за нас места и тази година
Нюпорт, Рокпорт и Плимот с красиви и очарователни гледки
с каменисти плажове и рибарски места,
на бивши индиански, а сега настоящи ирландски селища.

Благодарим за чистосърдечното гостоприемство
на Оник и Пепа, които бяха с нас
и беше хубаво с приятели заедно
да посетим тези прекрасни места.

КАНАДСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ - 2016

 

В кратце и есенциално ще опитам да покажа
най-важните и хубави места
в канадската ни обиколка в земите на страната
с много клипове и снимков материал.

Първо в Монреал отседнахме в хотела
близо до базиликата Нотр Дам,
която е красива и чудесна
и снимахме отвътре и отвън.

https://www.facebook.com/ivan.karaivanov.90/videos/vb.100002459084120/1041811962577430/?type=2&theater

https://www.facebook.com/ivan.karaivanov.90/videos/vb.100002459084120/1041688892589737/?type=2&theater



　



После в старата част на града се разходихме
и слезнахме близо до стария кей,
с много лодки, кораби и гледки омайващи
романтично пълнещи очите с релакс.

https://www.facebook.com/ivan.karaivanov.90/videos/vb.100002459084120/1041911962567430/?type=2&theater

 

На другия ден посетихме Квебек,
старият им град е просто разкош,
който напомня ми много на Пловдив
с кафенца, бутици, ресторанти и Дух.

https://www.facebook.com/ivan.karaivanov.90/videos/vb.100002459084120/1041694119255881/?type=2&theater

 

Близо до Квебек на 10 минути с кола
отбихме да видим водопада Монморанси,
който е по-висок от Ниагарския стожер
и пак ще го видим на връщане втори път.

https://www.facebook.com/ivan.karaivanov.90/videos/vb.100002459084120/1041702055921754/?type=2&theater

Обратно се върнахме отново в Монреал,
разгледахме парка Монт Роял , розовата улица, олимпийския град
и другата базилика Marie - Rene -Du - Monde,
а на другия ден към Торонто на път.

https://www.facebook.com/ivan.karaivanov.90/videos/vb.100002459084120/1041932045898755/?type=2&theater

 

Градът ни посреща с пътния трафик,
но след почивка в хотела с душ
направихме плаване с корабче малко
по езерото Онтарио с живописни места.

https://www.facebook.com/ivan.karaivanov.90/videos/vb.100002459084120/1041709712587655/?type=2&theater

Аквариумните тунели посетихме след това,
където времето не усетихме как
се изниза за 2 часа в подводната приказка,
и станахме част от океанския свят.

https://www.facebook.com/ivan.karaivanov.90/videos/vb.100002459084120/1041731442585482/?type=2&theater

https://www.facebook.com/ivan.karaivanov.90/videos/vb.100002459084120/1041729169252376/?type=2&theater

https://www.facebook.com/ivan.karaivanov.90/videos/vb.100002459084120/1041966655895294/?type=2&theater

 

 

Още един ден в Торонто останахме,
разгледахме центъра, замъка Каса Лома и големия пазар,
а на кулата късно следобед качихме се
и от високо като птици видяхме града.

https://www.facebook.com/ivan.karaivanov.90/videos/vb.100002459084120/1041722902586336/?type=2&theater

 

 

Сутрин на другия ден по пътя поехме
към големия и величествен водопад,
Ниагарския разбира се, след четири години отново
ни стана тъй свежо, приятно да бъдеме ... там.

https://www.facebook.com/ivan.karaivanov.90/videos/vb.100002459084120/1041750152583611/?type=2&theater

https://www.facebook.com/ivan.karaivanov.90/videos/vb.100002459084120/1041747885917171/?type=2&theater

https://www.facebook.com/ivan.karaivanov.90/videos/vb.100002459084120/1041971435894816/?type=2&theater

Така видяхме ние Канада
през нашите очи сякаш беше на сън,
като всичко в живота има край и начало,
а всички Души сме във вечния миг.

 

   

ДЕКЕМВРИ – 12.12.2015

Декември е, а времето е хубаво

и тръгнахме към близката гора,

живот кипи навсякъде, красиво е

дървета, хора, птици ... пълнота.

На следващата снимка са дърветата,

с реката и скалите са тандем,

и мигове замрели са във унеса,

в една усмивка мир и тишина.

И пускам долу двете клипчета

със визия за радостният танц,

където птиците тъй коледно привестват ни,

а ние сме им публика за тях.

https://www.facebook.com/ivan.karaivanov.90/videos/917856414972986/?pnref=story

https://www.facebook.com/ivan.karaivanov.90/videos/917857694972858/?pnref=story

Дърветата се гледат в огледалото

с подстрижката за зимния сезон,

и тук-таме зелени вкупом папрати

със камъните мъдрят се за фон.

Погледът се движи със реката,

водата прави мънички вълни

и музиката свежа и приятна,

ромоли сладко за добре дошли.

На сцената закрачила е чапла

със дълга гуша, като на жираф

и само да я гледаш, как приблясква

и хваща рибки майсторски със клюн.

И сякаш ни позира ведро ... умно,

заема пози като манекен

и с патиците нежно, грациозно

балетният спектакъл е богат.

Такава беше нашата разходка

далеч от пътищата, блокове, коли

сред дивите животни и природа,

естестсвено разливащи любов.

 

БОСТЪНСКИ ВЕЛИКДЕН

 

 

 

 

   Великден е, с приятели сме в Бостън,
   а Слънцето блести от чистота
   проблясва в залива отрупан с бели лотки
   и вятърът подухва – за добре дошъл !

   Разхождаме се в центъра, на кея

   в Харварт се отбихме за късмет,
   а в църквичката органа приглася
   и ангели сме всички за момент !

   Отпили от небесното блаженство,

   от вътрешният мир и красота,
   и птиците пригласят сладкогласно
   с мириса на пролет и цветя.

   А вечер на Великденска трапеза

   побъбрихме си всички от сърце
   с нашите домакини ... Пепа, Оник,
   които са брилянтни по душа.

   Приятно е когато си общуват

   приятели тъй сродни по душа,
   хубаво и весело се лее
   едно прекрасно чувство – Любовта !

 

 

МАНАСТИРЪТ КАДАМПА

 

 

     Всяка година традиционно, по случай рождения ден на жена ми, се отправяме на пътешествие към ново място, където не сме били преди. С наближаването на датата обаче, в кръга на шегата моята половинка ми зададе въпроса, къде искам да отидем тази година. Без много да му мисля отговорих, ако има наблизо тибетски манастир, и на мига както се казва, попита чичко Гугъл в интернет, и той извади дистинация на около 120 мили от мястото, където живеем. Пътят ни чакаше, ранното юнско слънце вече се беше показало, славеите изнасяха поредната си симфония в ухаещия на свежест въздух.Потеглихме с лекия ни автомобил, само с карта, джипиес и разбира се с няколко бутилки вода, като се надявахме да похапваме, когато огладнеем в крайпътните заведения за общественно хранене.

      Пътувахме към планината Поконос, някъде там, прегърнат от дълбоката майчина гръд на възвишенията се бе сгушил манастирът Кадампа. Няколко мили преди светата обител се появи из невиделица табела, че в района се намират водопадите Дигманс, и така решихме да се отбием за малко от крайната цел. Завладяващия мирис на смесена гора – предимно бор, дъб и бук ни привличаха като магнит към пътеката, където започна редуването на водопадите. Високи дървета от 10 до 15 метра, буквално на места скриваха достъпа, на пряка слънчева светлина. Прохладно, тихо и величествено.

Ромолят нежно водопадите

и ти си там, в зелените простори
понесъл се с крилете на безвремието
и чуваш как душата сладко шепне.

Поемаш дъх, и вече си дихание

излизащо от форми и представи,
ти сам си въздух – цялата Вселена си,
в единство на върховна радост.

          

     Поели обратно по пътеката, умората сякаш се беше стопила, вдъхновението да стигнем крайната цел нарастваше. С наближаването на местността се откри голяма табела, която ни посочи да излезнем от луксозния и удобен асвалтов път, и да тръгнем към посипаната с камъчета алея, където мъчително се разминаваха две коли. На паркинга стоеше човек, който приветливо ни показа, къде да оставим колата. Тръгнахме пеша и зад една от административните сгради се откри красивия тибетски манастир, със златни блестящи на слънцето орнамети, подобни на изящните куполи на източно православните църкви. Няколко пътеки водеха към основната сграда, а близо до нея преминаваше буйна рекичка, която лъкатушеше напевно между дърветата и се вливаше в малко езеро, покрай което имаше една керамична камбана с дървено езиче, което при разклащане звънко и мелодично оркестрираше на общия хармоничен фон. На входа ни посрещна един доста възрастен тибетски монах, весел и усмихнат. Голямо беше учудването ми, че всички други монаси бяха жени, късо подстригани, облечени в традиционните си бели ризи и тъмно червеникави панталони-поли, характерни за Кадампа будизма в традицията Махаяна или голямата колесница. Разходихме се в района на централната сграда, като стил наподобяващ дзен градина, и влезнахме след това в молитвено медитациония храм, където се провеждат медитации по график от деца в начална училищна възраст, до възрастни без разлика на вяра, националност и цвят на кожата.

     След кратко представяне на историята за създаването на манастира, и будизма като учение в 12 часа на обяд беше насрочена 20 минутна медитация за всички гости, и стремящи се към просветление души. Оставаха още 15 минути до началото на медитацията, и използвахме времето да попитаме възрастния монах от колко години живее в манастира, на което той ни отговори, че от няколко години, и преди това е бил монах в дзен манастир. Разговора ни течеше в насока, че всички учения и религии имат общи принципи, и в основата си проповядват любов, милосърдие и състрадание, и се различават само по своите традиции и ритуали.

     Точно в 12 часа цялата група от желаещи да медитират заедно хора се събра. Някой бяха седнали на стол, други на възглавнички подготвени предварително на пода. Кратки инструкции и разяснения поднесе водещата за медитацията жена, след което се потопихме в покоя и блаженството на вътрешния мир.

Отвън се чуват птичи песни

бълбукат ручеи в игри
и гледаш от страни безмълвен,
как нямаш ум, а сам летиш.

И ти си в всичко и във нищо,

на границата между Ин и Ян,
изригващ във спонтанна радост
в екстаз – Любов опиянен.

     Всички бяхме в полето на необхватността, където няма ни болест, ни скръб , ни въздишки, но има безкраен вечен живот. Дори сина ми, който в типичната тинейжърска възраст подлага всичко на съмнение, се почуства за миг цялостен, приятно му беше от преживяното. Стените на храма бяха пропити от позитивните мисли и настроения на хилядите хора, които са се молели и медитирали преди с годините. Монахините излъчваха по детски чиста радост и доброта, което се четеше в очите им, и тогава си спомних думите на Господа „ Обичайте се един друг, с братска любов „. Нима в любовта може, да има някакво разделение между хората.

     С отворени сърца и умове, преживели невидимото, се прибрахме у дома с красивите и приятни спомени за пътешествието.

15.06.2013

ДО НИАГАРА И НАЗАД

    На 17 сутринтта – юни 2012 година започна нашето дългоочаквано пътуване. Приготвихме през деня на 16 дрехи, телефони, зарядни и храна за из път. Карта за пътуване и всички аксесоари, като четки за зъби, чехли, вода и джипиес. Вълнувахме се, като всяко предстоящо пътуване разбира се. Дори сина ми, се беше похвалил в интернет на своите приятели, че ни очаква 8 часа пътуване с кола, до величественния водопад.

    Събудих се рано, на 17 сутринтта около 4 часа от гласовитото чуроликане на кварталните врабчета, които раздираха знойната тишина през големия широко отворен прозорец на жилището ни, където виделината напираше за новия ден. Последни приготвления, подредихме куфарите в багажника на колата и потеглихме към крайната дистинация – Ниагара. На всеки два часа правехме отбивки, за да се поразтъпчем, облекчим и освежим в крайпътните заведения. Пътуването вървеше леко, като от двете страни на пътя ни съпътстваха обилните и гъсти гори на планината Поконос, където от далече на места се виждаха почивни станции, накацали в подножието на планинските възвишения.

    Наближавахме границата с Канада, появи се реката, която подобно на Дунава се стелеше и вървеше заедно с нас към каньона. Постепенно пътя започна да се отклонява към гранично пропусквателния пункт, където се оформиха едни доста дълги колони от чакащи автомобили, за да достигнат до Канадската част на водопада. Имахме предварителна резервация в хотел „Империал „, където след пристигането ни, взехме по един душ, хапнахме сандвичи и нетърпеливо тръгнахме по главната улица, където изобилстваше от хора дошли от всички краища на света, за да видят една от големите природни забележителности.

    Атракции,забавления,заведения и музика се носеше от двете страни на улицата, където с наближаването ни в далечината, започна да се открива величественния водопад. Шума от падащата вода, лекия полъх на свежия влажен въздух, многото ята от прелитащи чайки и гмуркащи се водни рибарчета създаваха усещането за приказка. Просто вървяхме по алеята, която е покрай водопадите и съзерцавахме мощта и красотата на Творението. Една чайка, която явно беше свикнала с присъствието на туристите, до някъде ни следваше важно, сякаш беше нашия добър екскурзовод – облечена в бели дрехи, които в края на крилата си имаше различни нюанси на сиво и черно, краката и бяха обагрени в жълти чорапи, като цвета на клюна, който беше също жълт със сиви ивички от страни. Неусетно стигнахме до края на алеята, където беше разположен информационния център, от където се виждаха много добре корабчетата пълни с туристи, подобно на „ Радецки „ които плаваха от двете страни на пълноводната река.

    Огромната маса вода, която бучеше, пенеше, ревеше с пълно гърло и се блъскаше със страшна сила в дъното на каньона, създаваше множество мехурчета, които от изпаренията на въздуха и от усмихналото се весело Слънце – раждаха прекрасни цветни дъги. В такива моменти - радост , радост блика от душата на човека.

Красив, прекрасен и сияещ,

могъщ, бълбукащ и пенлив

ревящ, разтърсващ и потаен

изпълнен с множество дъги.

Зовът те тъй – О, Ниагара

природно сътворен и причудлив.

И даже и Алеко се прекланя

пред твоите безкрайни красоти.

    В еуфорията на преживяванията се включиха и разходката ни с корабче, до самото дъно на каньона, където отекваше грохота на разбиващата се в бяло вода. Корабчето беше пълно с хора, до мен, жена ми и сина ми, се бяха хванали за парапета едно възрастно семейство испанци, които упорито се мъчеха да заснемат всеки миг от разходката. Потеглихме ! Усещах, как градуса на вълненията и емоциите се покачваше. Плувахме срещу течението на реката, докато стигнахме до първия водопад, където пръските от водата и влажния въздух все още позволяваха на повечето присъстващи, да снимат с камерите и телефоните си. С наближаването на големия водопад обаче, сякаш капитана на кораба изключи двигателите и насочи носа на плавателния съд право към падащата вода. За минута кораба замръзна, беше обвит от бяла мъгла, от която прозираха взривяващите се бели бомби на чудото. Всички притихнаха, чуваше се само нежната музика на водопада. Неусетно корабът се завъртя от само себе си, поради силното течение, включи двигателите и излезнахме от димната завеса. Отново се включиха камерите и чуството на всеобхватност ни завладя. За миг, като че ли се бяхме докоснали до Твореца. Минавахме покрай отвесно отсечените скали, и осеяния със зеленина каньон, а на среща ни се откриваше чудесна гледка, към мостът „ Дъга „ който разделя двете държави, и по който по - късно минахме пеша от другата страна на водопада.

    Показа се реката и сина ми извика :

    - Гледай ! Гледай !
    На няколко метра от водопада, малко преди водата да поеме стремително на долу, в бързото течение ловуваше една птица подобна на корморан, която се гмуркаше за риба и дълго време не се показваше над водата. По някакъв начин, летящия рибар успяваше да преодолее ускорението на водата, но на третия път успя да улови една рибка, и до като се опитваше да я погълне, водата отнесе горкото животинче точно до ръба на падане, където то инстинктивно отскочи, изпляска с криле и отлетя. Нотка на облекчение и въздишки се понесоха от наша страна, и от страна на присъстващите.
    Прелитащите птици, чистия въздух и красотата на Ниагара ни заредиха за новата работна седмица.

17, 18, 19, 06.2012 година

Иван Караиванов