РАЗКАЗИ

Полети към светлината
 
  
Полет – 1

От 22 март, когато започва астрономическата пролет, Джеймс Конегън, момчето, което бе отраснало във фермата на баща си в Орегон, беше замислено, вгледано в звездното небе, където блещукаха и премигваха изваяните очертания на яркото съзвездие „Голямо куче”. Най-силно светещата звезда, която така магнетично привличаше момчето, беше Сириус.
Джеймс се сепна от унеса, в който беше изпаднал. Какво спокойствие и радост изпълваха сърцето му. „Дали няма начин да пътувам?”- се питаше той и така, отново загледано в грижовния и бащински Сириус, който надничаше от големия прозорец на покрива, момчето заспиваше в сладкия си сън.
В спокойствието на на нощта, когато в семейната къща всичко беше утихнало, когато старият Конегън леко похъркваше в ритъма на тракащия часовник близо до жена си Карън, в съня на момчето, което спеше на горния етаж на къщата, дойде Отилия. Изяществото и светлината, която излъчваше тази млада дама бяха характерни за пришълците от Сириус, които толкова рядко слизаха на Земята.
- Здравей Джеймс! - тихо поздрави младото момиче. - Аз съм Отилия от звездата Сириус.
- Как знаеш името ми? - отвърна зачудено Джеймс.
- Твоите мисли, чувства и желания ги улавям всяка вечер, приятелю, и те са толкова чисти и искрени, че те почуствах като част от нас. Искаш ли да дойдеш с мен до моя дом?
- Разбира се! - отвърна момчето.
- Когато се съмне, ще бъдеш обратно вкъщи! - отвърна му тя.
- Малко се вълнувам! - каза й Джеймс.
- Отпусни се и се концентрирай, защото ще пътуваме с голяма бързина. Голямата концентрация на мисълта е необходимо условие, приятелю мой. Аз ще бъда с теб, така че няма от какво да се притесняваш! - усмихнато го погледна Отилия и продължи - Потегляме! 
И двамата се отделиха от Земята.
- Сега преминаваме през така наречената Ледена студена област.
И наистина Джеймс усети лек студ, който леко го накара да потрепне.
- Тук - продължи Отилия - преминаваме през един магнетичен пояс, образуван от гъста и зърнеста материя. Другият пояс, който е между Земята и Слънцето, се нарича „Смъртна река”, през него минават всички души, които отиват за други светове.
И така двамата приятели преминаха през тъмния и светъл слой на космическото пространство и отдалеч видяха и усетиха топлината и изяществото на звездата, която Отилия наричаше свой дом. Обгърнати от слънчевия етер на звездата, двамата се насочиха към вътрешността, където ги очакваха двама усмихнати сирианци, които ги посрещнаха с добре дошли. 
- Аз съм Рум! - представи се по-възрастният и ги подкани – Елате, деца мои, елате! Щях да забравя! Това е Джена, моята помощничка!
И тя махна приятелски с ръка.
- Отилия, дъще, разведи Джеймс! - заговори бащински Рум. Ако има въпроси, на които се затрудняваш с обясненията, ние с Джена ще ти помогнем.
След като Джеймс се окопити /съвзе/, започна да съзерцава изяществото и хармонията на сферите от светлина, които прелитаха. Свят от светлина на сфери, любов и хармония. В главата на момчето спонтанно възникнаха много въпроси. 
- Отилия, какво представляват сферите от светлина, които са навсякъде? - запита любознателно Джеймс. 
- Очаквах да ми зададеш този въпрос! - отвърна Отилия. – Сферите, на които толкова много се възхищаваш, това сме ние в нашето естествено състояние. Ще ти покажа. Сега ти ме виждаш в човешка форма и аз така ти се представих, но в действителност моето естествено състояние е сфера.
И тя с лекота премина във формата на сфера.
- Както виждаш, приятелю мой, и аз съм като другите сфери.
И за да не се чуства момчето неудобно, Отилия пак възвърна човешката си форма. 
- А на какво се дължи изобилието от светлина, което излъчвате? 
- Това изобилие от светлина, което ти виждаш и усещаш и което те прави неимоверно щастлив, са нашите мисли и чувства. Те произвеждат светлината, която се пречупва през космическото пространство, и създават топлината, която е толкова необходима за живота на планетите.  Ела да ти покажа етерната гора!
В нея изобилието от съчетанието на кристали с различни цветове и вода беше много забавно за Джеймс. Той се наведе и от любопитство повдигна един червен кристал, който стоеше близо до крака му. Сърцето му започна да се разширява, той почуства как цялото му етерно тяло, което беше подобно на това на Отилия, започна да вибрира с по- висока честота. Сякаш всеки момент щеше де се изпари. Трансформацията, която го бе обзела, щеше да продължи, но Отилия внимателно взе кристала от неговите ръце. 
- Спокойно, приятелю, всичко е наред! Вибрациите на червения кристал се предадоха и на теб. Те са вибрации на любов, затова почувства разширение в сърдечната област.
В близост до гората имаше и дървета, на които висяха плодове. И те като етерната гора бяха от субстанция, неизучена още от учените на Земята. Плодовете имаха цвят, мирис и сладост, които момчето усети, след като изяде един от тях. Този непознат плод го зареди с достатъчно сила, за да преодолее глада, който възникна внезапно. 
- Джеймс, време е да се връщаме!
- О`кей! - отвърна момчето и светкавично се понесоха с Отилия по обратния път.
Момчето се събуди с толкова много преживявания и впечатления и с очакване за следващия полет.


Полет – 2 
На следващата вечер пришълката от Сириус пак дойде в съня на Джеймс, както му бе обещала. 
- Зравей, Отилия, много се радвам, че дойде!
- Здравей, Джеймс!
- Приятелко, мога ли да ти задам един въпрос, преди да отпътуваме?
- Разбира се! - отвърна му сестрински момичето.
- Какво трябва да направя, когато имам две противоположни мисли в себе си? 
- За да разрешиш спора между противоположните мисли в себе си, ти трябва да събереш положителния и отрицателния резултат и да разделиш на две. Щом извършиш тези процеси, ти ще се намериш пред истината, която ще те освободи от проблема. За да съм по ясна, ако например учителят по история ти е писал оценка 3, а ти си очаквал оценка 5, събираш 3+5=8 и делиш 8:2=4. Разбира се, трябва да помолиш учителя да повториш теста. 
- Благодаря ти! Не бях мислил за това.
По същия начин, както миналата вечер, като брат и сестра двамата отпътуваха към света на Светлината. Пристигайки в така познатата вече обстановка, се появи Рум.
- Елате, деца, днес съм ви подготвил разходка до близкото училище.
Джеймс беше нетърпелив да разбере как протичат техните часове по обучение.
След като преминаха през голяма цветна градина, която грижовно бе поддържана от посетителите й, Отилия въведе Джеймс в една прозрачна куполна сграда. Това, което направи впечатление на момчето, бе, че самата сграда беше кристално чиста като вода и в нея плуваха множество сфери, които при тяхното появяване се превръщаха в човешки фигури.
Отилия вдигна дясната си ръка, свита в лакатя с длан насочена навън като поздрав. Същото направиха и другите. Навсякъде имаше изрисувани картини, текстове на непознат за Джеймс език върху самите прозрачни стени. Всички души бяха приветливи, усмихнати, братски настроени към тях.
- Колко много красота! - възкликна Джеймс!
И понеже не видя никъде четки и бои за рисуване, се канеше да попита, но Отилия схвана мислите му и отговори. 
- Братко, това изкуство се излива върху прозрачните стени на сградата чрез нашите чувства и мисли. Те са нашите инструменти. За да се нарисува една красива картина, трябва в самия теб да се зароди вътрешен мир и покой, който е следствие от справедливостта като човешко качество. Справедливостта, приятелю, има отношение към всички светове - видими и невидими. Тя има отношение и към вечността. 
- А съществува ли времето извън съзнанието? 
- Не, не съществува! Вечността е величина, която има отношение към времето. За човек със пробудено съзнание и видимият, и невидимият свят са едно и също нещо.
Тези философски разговори допадаха много на момчето. То имаше един вътрешен стремеж да се усъвършенства, да разбира великите тайни на Вселената.
Потопен в тази среда на безгранична хармония и любов, Джеймс с лекота съзерцаваше това, което ставаше около него. Двамата с Отилия тръгнаха по пътеката, която водеше към етерното езеро. Мълчаха и същевремено им беше приятно да споделят своята обич, която беше просто светлина.
Така Джеймс се събуди от гласа на майка си, която топло го подканяше на закуска.

Полет – 3 
Когато двамата приятели отново се пренесоха, Отилия реши този път да запознае Джеймс с така наречената информационна банка на Вселената или, казано по друг начин, със звездната библиотека на Сириус. Какво беше учудването на момчето, когато вместо книги и компютри в центъра на една огромна окръжност той видя множество кристали.
- И само това ли? - попита Джеймс.
- Да! - отвърна му Отилия. - Тук е записана цялата информация за всички звездни системи и планети.
Тя погали един от стоящите наблизо кристали и като холограма започна да се прожектира филм за биологичното разнообразие на планетата Земя.
- Интересно! - отвърна момчето. - Защо при вас всичко е в толкова голяма хармония?
- Защото, мили приятелю, средата, в която живеем, позволява това! Както си забелязал, в нашият свят всичко е светлина. Злото, което съществува на Земята, тук не може да се прояви, защото няма среда. Както рибата не може да живее на сушата, а живее във водата, защото това е нейната естествена среда. Ще ме попиташ как може едно същество да премине от една среда в друга. Разбира се, като еволюира, като премине от една степен на съзнание в друга. Както какавидата се превръща от червей в пеперуда. И да, това е дълъг и нелек процес!
Джеймс замълча за минута, трябваше му време да осмисли казаното.
Някъде в далечината се чуваше тиха и нежна музика, сякаш извираше от дълбините на човешката душа.
- Искаш ли да отидем на концерта на нашите братя и сестри?
Момчето кимна утвърдително с глава.
Подминаха огромната библиотека и се озоваха в концертната зала, където преливането от цвят в цвят всъщност представляваше тихата величествена симфония, която раждаха в момента сферите от светлина.
- Как така, Отилия, цветовете раждат музиката?
- Всеки тон, приятелю, отговаря на определен цвят. Тонът „до” е червеният цвят, „ре”- оранжевият, „ми”- жълтият, „фа”- зеленият, „сол”- ясносиният или розовият, „ла”- тъмносиният и „си”- виолетовият. Когато душите-сфери започнат да танцуват и да променят цвета си, те раждат музиката, която се твори в момента на танцуването.
„Какво изящество на танц и музика!” - си мислеше момчето, опитващо се да запомни всяко музикално парче, което се носеше в ефира на звездното небе.
Така Джеймс се събуди, потопен в блаженството на музиката.


Полет – 4
Пътуване до планетата Трон

При тази среща Отилия предложи на Джеймс да посетят планетата Трон, която се намираше в нашата Слънчева система.
- Разкажи нещо повече за тази планета? - помоли Джеймс.
- Тази планета, братко мой, е високо организирана и е подобна на планетата Земя. На нея живеят човешки същества като вас с тела, подобни на вашите. Дрехите, които носят, са на цвят бяло сребро и хората там се отличават с висока интелигентност, духовност и благородство. Високите технологии са много развити, изкуствата са стигнали до съвършенство. Помагат ви, защото ви приемат като техни по-малки братя и сестри.
Чрез силата на мисълта двамата стъпиха отново на повърхноста на планетата.
Навсякъде кипеше живот. Реките изобилстваха от риба, във въздуха се носеха птици. Джеймс се почуства у дома. Поляни, пчели, насекоми, мирис на борова гора, кристално чистият въздух. „Нима е възможно!” - помисли си момчето.
И докато още разсъждаваше, пред себе си видя една малка калинка, която не беше преценила добре своето кацане и падна в близкото поточе. Какво беше учудването на Джеймс, когато кацналото наблизо птиче подаде своята човка на калинката, тя се покатери, изпляска с червените си крилца и отлетя. Момчето за първи път виждаше такава взаимопомощ между птица и насекомо.
- На тази планета, приятелю мой, взаимопомощта е начин на живот между всички живи същества. Любовта е основната движеща сила не само на планетата Трон, но и на Вселената като цяло. За да приложиш Любовта, трябва да знаеш тайната й. Само така можеш да се ползваш от нейните плодове.
- А каква е тя? - запита Джеймс.
- Когато правиш добро, никой не трябва да знае освен теб! Любовта е тази сила, която ражда живота и дава подтик, за да се извърши едно добро. И като следствие от това ще изпиташ една радост и разширение в себе си. Това е тайната!
Близкото планинско възвишение много силно привличаше Джеймс.
- Може ли да се изкачим до върха?- запита той ?
- Защо не! - отвърна тя и двамата бавно закрачиха, като се любуваха на красотата на природата.
- Мога ли да споделя нещо с теб, Отилия ?
- Давай направо !
- Невинаги съм радостен и весел, понякога съм тъжен. Защо става така?
- Защото, приятелю, в природата има приливи и отливи. Когато природата е в прилив, тя съгражда, когато е в отлив, тя е в застой. Промените, които се извършват в природата, дават отражение и върху всички живи същества. Но когато си тъжен, можеш да си припомниш някое приятно преживяване, да полееш цветята пред вашата къща или да си попееш и състоянието ти ще се промени.
Неусетно стигнаха до върха на планината, където се откри невероятна гледка. Мълчаха и съзерцаваха необятността на хоризонта.
След малко Джеймс се събуди в насладата на съзерцанието. Беше време за училище.


Полет – 5

Джеймс пожела отново да се върнат на планетата Трон. Пренесоха се по познатия начин, но този път спряха до чуден водопад, който игриво подскачаше, хвърляше капки вода и весело пречупваше слънчевите лъчи, образувайки цветна дъга. Обилната растителност сякаш беше декор, подсилващ песента на водопада. От близката пътека до водопада излезна стройно и лъчезарно момиче, което беше облечено с типичните дрехи с цвят на бяло сребро, така характерни за жителите на планетата Трон
- Здравйте, аз съм Бени!
- Здравей, аз съм Джеймс!
- Здрасти, моето име е Отилия! Приятно ми е да се запознаем!
- Желаете ли да ви разведа из околността? - запита Бени.
- С удоволствие! - отвърна Отилия. И тръгнаха към мястото, наречено „Окото на мъдростта”.
- Нарича се така, защото природата е изваяла огромна скала, подобна на равностранен триъгълник, който е с върха нагоре, и в него е издялано символично всевиждащото око на Твореца!- обясняваше Бени.
- Какво означава всъщност да си мъдър? - попита Джеймс.
- Можеш да имаш много знания, но това не означава още, че си мъдър. Само опитаното знание, постигнато чрез Любовта, може да те доведе до истинската мъдрост. Тоест знание, добито чрез опит. Любовта към знанието и то приложено е необходимо условие! - уточни Отилия.
Докато се разговаряха, вече бяха навлезли в местността, където освен мистичната скала, се откриха три буйно извиращи извора. Единият от тях беше затрупан от нападали съчки и листа и трудно преминаваше водата му по своя път. Бени се приближи до извора и започна с ръце да маха един по един изсъхналите клони, които бяха се натрупали пред входа на извора. Джеймс и Отилия и те се притекоха на помощ. Почистиха местата, където водата се затрудняваше да оттича, после отпиха от сладката вода на изворите и седнаха, доволни от добре свършената работа.
- Когато има запушен извор или поток, трябва да бъдат почистени! - каза Отилия.
- Защо? - попита Джеймс.
- Защото, каквото правим отвън, същото става и вътре в нас. Когато чистим изворите отвън, ще се отворят и изворите вътре в нас.
Момчето се възхищаваше на лекотата и мъдростта, с които Отилия обясняваше.
Времето напредваше и Джеймс се събуди със спомена за изворите и водопада.
Полет – 6
Посещение на планетата Фаетон
Докато летяха, Отилия обясни на Джеймс, че планетата Фаетон също се намира до нашата Слънчева система и отстои на две светлинни години от планетата Земя. За разлика от Земята обаче Фаетон е изцяло осветена, поради факта, че е огрявана от две млади звезди. Двете луни, които кръжаха по орбитата на новата планета, отразяваха огледално слънчевите лъчи, като регулираха силовите й полета.
Двамата се намериха на равно място, покрито с трева, цветя и храсти с много ярки и преливащи цветове. Джеймс се беше втренчил в едно красиво оранжево цвете, което силно разнасяше аромата си. Отилия схавана въпроса му, още преди да бъде зададен.
- За каквото мислиш, приятелю мой, с това се свързваш! Когато ти мислиш върху това цвете, то започва да ти влияе.
- А когато искам нещо да постигна? - попита Джеймс.
- Ако искаш да успееш в нещо, концентрирай мисълта си към него. Ако постояно държиш в себе си мисълта, че ще успееш да постигнеш нещо добро, ти наистина ще го постигнеш.
- Има ли ключ за придобиване на щастие? - попита отново Джеймс.
- Да! Пътят за придобиване на щастие е много естествен – да бъдеш чист по ум, да бъдеш чист по сърце и дела!
- Понякога, сестрице, когато съм разгневен от нещо, мисля лошо за нещото! Как мога да постигна тази чистота?
- Някога навивал ли си конец около пръста си?
- Да! - отвърна Джеймс.
- Когато помислиш нещо лошо за някого, ти правиш едно навиване с конеца около пръста си, а когато помислиш нещо добро, ти го отвиваш. Когато дойде мисълта „Той е лош!” или „Аз съм лош!”, веднага постави мисълта „Той е добър!” или „Аз съм добър!”. На лошата мисъл отговори с добра, така ще бъдеш чист и свободен!
Дълго се разхождаха из необятните ливади двамата приятели, след което седнаха и насочиха поглед към една от Луните на новата планета.
Далечният звук на будилника подсети момчето, че е време за ставане. 

Полет – 7
Двамата решиха, този път да се пренесат на другата страна на нашата планета Земя, където вече беше изгряло Слъцето. Планинските възвишения на величествените Хималаи се бяха разкрили от гъстата и носеща се на облаци мъгла. В подножието на планината, където се бяха спрели Джеймс и Отилия, вървяха стадо диви кози, които се хранеха с така оскъдната растителност. В далечината след стадото се виждаше едно козле, което трудно вървеше със задните си крака.
„Какво ли зло го е сполетяло?”- помисли си Джеймс. Но стадото, подплашено от внезапното присъствие на двамата, се насочи към близкото заблатено място, където калта и водата бяха в изобилие. За нещастие малкото козле затъна до колене в гъстата кал.
Решени да му помогнат, те се отправиха към блатото.
След около половин час пътешествениците вече бяха приближили до животинчето, което инстинктивно започна да се дърпа, и обхванато от ужаса и паниката с последни сили успя да се отскубне от клещите на калта. За изненада на Джеймс то тичаше и нямаше следа от болестта му.
- Но как? - възкликна Джеймс.
- Калта, братко мой, с нейните лечебни свойства размекна ставите на скованото по рождение козле и както виждаш, то е вече здраво.
- Но как едно зло се превръща в добро?
- Знаеш от училище, че всяко нещо има начало и край. Така е и с доброто и злото. Краят на едно зло е начало на на друго добро. Благодарността като човешко качество е свързана и с доброто, и със злото.
- Как? - запита момчето.
- Ако ти благодариш за малкото добро, ще дойде голямото добро! Като благодариш за голямото добро, ще дойде още по-голямо!
- За злото пак ли е така ?
- Не! За злото е обратно. Ако благодариш за малкото зло, ще дойде още по-малко. Но ако не благодариш за малкото зло, ще дойде по-голямо. Доброто и злото са две величини, които се сменят и са неоходими едно за друго.
- Благодаря ти, че сподели това с мен!
- Удоволствието беше мое!
Джеймс дълбоко се замисли върху казаното от Отилия, след което продължиха по пътеката към отрупания със сняг Еверест.
Белотата на върха и свирещият край ушите им вятър събуди момчето за новия ден.


Полет – 8
Отново към планетата Фаетон
Този път Джеймс и Отилия минаха от другата страна на планетата Фаетон. Сред разпрострелите се в зеленина ливади попаднаха в една отрупана с плодове ябълкова градина, която беше израснала без грижите на човешки същества.
- Искаш ли да опитаме плодовете? - попита Отилия.
- Да! - отвърна момчето и се присегна към един от клоните, на които висяха две ябълки.
В момента, когато откъсваше ябълката, то се подпря с лакът и клонът се счупи, и падна върху крака му.
- Много съжалявам! - каза Джеймс и в него се загнезди чувство за вина. - Как мога да поправя грешката си? - попита той Отилия.
- Нека първо да измием плодовете в близкия поток и след това да ги изядем!
След което Отилия предложи на на Джеймс да извадят семките на ябълките.
- Сега разбирам! - отвърна момчето. - Трябва да посадим семките и след това да ги полеем.
- Точно така!
Когато направиха това, състоянието на Джеймс се беше променило. От чувството за вина нямаше и следа.
- Когато поправяш грешките си, братко, ще бъдеш не само свободен, но и по-силен. Това се отнася до всички ситуации в живота. Не се притеснявай да споделяш и в личен план неща, които те вълнуват!
Това предразположи Джеймс да се отпусне.
- Знаеш ли, сестрице, в моя клас има едно момиче, казва се Петя. Много го харесвам. Как мога да разбера дали и то ме харесва?
- Искаш ли да разбереш дали и то те обича, дай му един орех или му подари едно малко цвете в саксийка. Ако те харесва, ще се радва на малките неща, които му даваш. Само любовта може от малките неща да прави велики. Тя работи в малките величини.
След кратко мълчание Отилия запя песен на непознат за Джеймс език. Някои от думите останаха в главата на момчето.
Опитвайки се да разбере смисъла им, той се събуди.

Полет – 9
В между планетните пространства
Сега Отилия реши да запознае Джеймс с междупланетните пространства.
- Какво знаеш за междупланетните пространства, приятелю?
- Абсолютно нищо! - отвърна той.
- Нака полетим в пространството между Юпитер и Венера! Какво виждаш сега? - запита Отилия.
- Повърхност, подобна на стъкло.
- Тук има кълбо, подобно на Земята, само че от друг вид материя. Жителите на това място са високо интелигентни и напреднали същества, които понякога слизат на Земята. Вашите археолози се случва да намират предмети, които не са дело на хора от Земята.
- Защо? - попита Джеймс.
- За да се даде знание за произхода на Вселената.
Изглеждаше сякаш нереално, толкова много красота – звезди, планети и те между тях. Джеймс беше много развълнуван.
- Да изучаваш Небето, приятелю, това значи да вървиш по стъпките на Твореца. Нека да седнем върху повърхността на материята, за да си починем.
Разкажи ми как мина вчерашният ти ден?
- Всичко беше нормално, докато не започна мача в часа по физическо възпитание. Тогава едно от момчетата в стремежа си да ми отнеме топката ме блъсна грубо и аз се нараних. Това много ме разгневи.
- Прости му! - каза сестрински Отилия.
- Защо? - отвърна той.
- Защото всяка обида, която ти е нанесъл някой, има за цел да те предпази от някакво зло, което предстои да минеш. Учи се и от неприятностите, които ти се случват. Няма по хубаво нещо от това, човек да се справя със своите мъчнотии и страдания и да гледа на живота с радост.
- Защо човек трябва да страда? - запита момчето.
- Знаеш от училище, че батерията, която захранва електрическата крушка, има плюс и минус. За да може да потече ток и да се създаде светлина, трябва двата полюса да вземат участие. Тоест страданията и радостта. Така човек се учи и изгражда характер на Земята. Няма живо същество на вашата планета, което да не е страдало. Всяка планета и звезда е едно училище. Когато, започнеш да разбираш страданията си, ще знаеш след това да се учиш и от грешките на другите. Нека сега да помълчим!
В тишината на звездното небе Джеймс се събуди за новия ден.

Полет – 10
На земната Луна
- Нека полетим към Луната! - предложи Отилия.
- Съгласен съм! - отвърна Джеймс.
И така се озоваха на един от осветените Лунни върхове.
- Тук сякаш е имало живот! - каза момчето.
- Да! И сега го има, но е невидим за хората от Земята.
- Невероятна гледка е! Колко красива е моята родна планета!
- Наистина! - отвърна Отилия.
Любуваха се като брат и сестра двамата. В главата на Джеймс отново се появиха въпроси.
- Знаеш ли, сестрице, понякога, когато правя нещо, не съм сигурен дали правилно постъпвам!
- Всеки проблем, приятелю, който правилно си разрешил, ще предизвика в ума ти появата на малка светлинка, която ще внесе у теб радост. Щом решаването на една задача не e съпроводено с появата на светлина, задачата не е правилно решена.
- Разбирам! - отвърна момчето. - Как да постъпя, когато обичам някого и виждам неговите недостатъци?
- Когато срещнеш някой свой приятел, спри вниманието си върху една от неговите добри черти и я дръж постояно в ума си. Колкото пъти си спомниш за него, мисли само доброто му. Не ходи да разправяш неговите недостатъци на другите хора, защото с това вредиш на себе си и спираш процеса на своето развитие.
- Времето, което прекарвам с теб, е от голяма полза за мен! - каза Джеймс. -Оценявам това!
- Трябва да се прибирам към моята родна звезда, приятелю! Ще ми липсваш! Когато имаш някакви въпроси към мен, мислено ги задай и аз ще ти отговоря. Просто мисли за светлината! 
Двамата се прегърнаха и Джеймс се събуди от светлината на изгряващото Слънце.
Subscribe to: Posts (Atom)